Потребителската такса при лекар в страните от ЕС


От 1 април 2012 г. потребителската такса при лекар в България се повиши на 2.90 лв, обвързана с 1% от нововъведената минимална работна заплата. В редица страни от ЕС също съществува потребителската такса при посещение на лекар и навсякъде има облекчения за бедни, хронично болни и възрастни.

Потребителски такси, които целят съучастие на пациентите при лечението, има в доста европейски страни. И почти навсякъде, където има такива такси, има и облекчения за определени групи пациенти, пише segabg.com.

По принцип таксите са по-характерни за здравни системи, където преобладава осигурителният модел, но има и страни, в които здравеопазването се финансира от данъци, които също са въвели подобни копеймънти.

Такси дължат пациентите в Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Швеция. В част от страните те са въведени сравнително наскоро, а целта им е, както у нас – да възпират пациентите от ненужни посещения при лекар и в болница, т.е. да се ограничават разходите на здравната система.
Такси няма в Италия, Испания, Дания, Англия.

Липсата или наличието на такса обаче не е свързано с това дали има или няма листи на чакащи за лечение. Швеция и Дания, например, имат сходни системи за финансиране и функциониране на здравеопазването и там има листи на чакащи, въпреки че едната страна е въвела копеймънт, а другата – не.

Във Франция, която е страната с най-големи разходи за здравеопазване в ЕС, системата се финансира предимно от осигуровки, а здравните каси са много. Там пациентите дължат по едно евро при преглед при лекар, 2 евро е таксата за превоз с линейка. Ако иска, пациентът може да плати веднъж годишно 50 евро накуп, след което е освободен от такси. Копеймънт не дължат децата, бременните, хронично болните и социално слабите. Тези пари не са допълнителен доход за лекарите, а са част от договорената със здравната каса сума, която получават на преглед. Те не се плащат на медика, а на касата. Годишно сумата, плащана за такси, се използва за финансиране на различни здравни програми – за рак, алцхаймер, палиативни грижи. Тези такси не могат да се поемат от допълнителнителното здравно осигуряване. Отделно има такса за престой в болница – 18 евро дневно. Тя вече може да се покрие с допълнителни осигуровки. Освен това във Франция пациентите доплащат и част от самото лечение – средно 20% от цената на неспешните случаи в болница и 30% от прегледа при лекар. За това обаче също има доста облекчения и в общи линии по-голямата част от получаващите лечение всъщност не дължат тази пари.

В Германия потребителската такса е 10 евро, които се плащат при първия преглед при лекар за предстоящите 3 месеца. Тя беше въведена през 2004 г., целеше да намали здравните разходи и за първите няколко месеца от въвеждането й доведе до спад на посещенията при лекар с 10%. Такса няма за възрастни и хронично болни хора. Облекчения има и за записани при личен лекар, които ходят на специалист с направление, а не директно.

В Австрия се плаща по 3.6 евро такса за първата консултация в тримесечието в доболничната помощ, но се доплащат и 20% от цената на прегледа. Пациентите дължат и 4.25 евро за всеки издаден медицински документ. Освободени са децата, пенсионерите, хронично болните и бедните. В болница се плаща по 7-8 евро на ден, изключение правят хората с ниски доходи.

Швеция е типичен пример за страна, в която здравеопазването се финансира от данъци и се контролира от държавата и общините и съответно – всички граждани имат свободен достъп до него. Там обаче също има потребителски такси. Подобно на Франция, те също се плащат на финансиращите институции, а не на лекари и болници. Събраната сума може да стигне 2-3% от всички приходи на здравната система. Таксата за посещение на личен лекар е между 11 и 17 евро в зависимост от провинцията, в която е пациентът, но има таван от 100 евро годишно, над който пациентът не дължи нищо. Двойно по-голяма е таксата, ако прегледът е при специалист в болница. Неспешните случаи дължат по 10 евро за ден престой в болница. Децата са освободени, а пенсионерите и бедните имат намаления. При тях също има и таван за доплащане. Властите обявяват определен минимум за издръжка на живот. Разходите на пациентите не трябва да са такива, че да им се налага да харчат още при достигане на въпросния минимум.

Въпреки че е една от страните с най-много посещения при личния лекар на глава от населението годишно – 6.6, в Испания няма потребителски такси.

В Дания – страната с най-ниски разходи, плащани в брой от пациентите, също няма такси, а единствените доплащания са за лекарства и зъболекарска помощ, но и за част от тях хората с ниски доходи могат да кандидатстват пред общините за отстъпки. Това, естествено, е възможно благодарение на високите данъци, които гражданите на страната плащат.

Снимка: sxc.hu