Държавата препоръчва на всеки гражданин да си извади електронна здравна карта, особено когато напуска границите на страната.
Това обясни председателят на парламентарната комисия по здравеопазване доктор Лъчезар Иванов, пише dariknews.bg.
С картата всеки българин при нужда ще може да ползва безплатно медицинските услуги в другите държави от ЕС. Иванов поясни, че картите не са задължителни и гражданите няма да бъдат проверявани на границата дали притежават подобен документ.
„Тъй като говорим за изграждането на електронна карта, която да удостоверява, че българският гражданин е заплащал своите вноски, съответно когато той напуска пределите на България, той може да се възползва при необходимост, при спешни състояния може да ползва услугите в други европейски страни. Ако въпросът ви е дали ще бъдат спирани на границата и дали ще бъдат връщани – не, това не би могло да се случи, но мисля, че в България подсещането е необходимо, тъй като винаги се търси предлог или причина нещо, което трябва да се свърши, да не се свърши“, допълни доктор Иванов.
Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) е предназначена да замести комплекта от формуляри, които в момента са необходими за получаване на спешна или неотложна помощ при временно пребиваване в страна–членка на Европейския съюз. В зависимост от категорията на пътуващия гражданин (турист, студент, пенсионер и т.н.) формулярите дават право или само на спешна, или на спешна и неотложна помощ. Освен това, при сегашното положение след пристигането в страната, в която временно ще пребивава, пътуващият гражданин е задължен да представи формуляра в съответната здравноосигурителната институция, което за него представлява допълнителен ангажимент.
Въвеждането на ЕЗОК съкращава и опростява бюрократичните процедури, тъй като се премахва необходимостта от попълване на формуляри при всяко пътуване на лицето в чужбина, както и отпада необходимостта от посещение на местната здравноосигурителна институция. Достатъчно е притежателят на ЕЗОК да я представи на лекаря и вече по отношение на спешната и неотложна помощ той се третира като гражданин на страната, в която пребивава, а разплащането за оказаната му услуга става след това между здравноосигурителните институции на собствената му страна и на страната, в която временно пребивава. Разбира се, за да се случи това, пациентът трябва да е получил медицинска помощ в здравно заведение или при лекар, които работят с местната здравноосигурителна институция. Така се премахват и разликите в правата на отделните категории временно пребиваващи граждани и с нея те всички имат право както на спешна, така и на неотложна медицинска помощ.
За да бъде издадена ЕЗОК, гражданите трябва да са осигурени и да не са загубили правото си на обезпечения (според българското национално законодателство това означава: да не са прекъсвали плащането на здравноосигурителните си вноски за период, по-голям от 3 месеца). ЕЗОК е индивидуална. Това, че един член на семейството притежава такава карта, не разпростира правата му и върху останалите членове на семейството.
Притежателите на ЕЗОК имат право на всяка необходима медицинска помощ, която им дава възможност да продължат престоя си при безопасни медицински условия – те няма да бъдат задължени да прекъснат престоя си преди планираната дата с цел връщане в страната по местоживеене поради необходимост от лечение на остро възникнало заболяване или внезапно обостряне на симптомите на хронично съществуващо заболяване. Спешната и неотложна помощ се простира до там, докъдето лекуващият лекар прецени, че вече е отстранена непосредствената опасност за живота и здравето на пациента.
Всяка друга извънболнична (амбулаторна) помощ за състояния, които не представляват непосредствена опасност за здравето и живота на пациента, може да се оказва на осигурения пациент, но при две хипотези:
– Ако осигурителната институция предварително е дала съгласието си за оказването на тази медицинска услуга и е удостоверила това чрез издаването на пациента на съответен формуляр, тя я заплаща изцяло.
– Ако няма предварително съгласие на осигурителната институция, пациентът заплаща оказаната услуга, но след това осигурителната институция му възстановява тази част от сумата, която би платила за същата услуга на територията на собствената си страна. Останалата част от сумата (ако има разлика) остава за сметка на пациента.
Болнична помощ се оказва за сметка на осигурителната институция, само ако тя предварително е дала разрешение за това.
