Пушенето е култура


Пушенето се предава като културен обичай, а забраните не помагат, показват проучвания.

Традиционните рецепти за борба с тютюнопушенето – заплашителните надписи по кутиите, високите акцизи и пропагандирането на здравословния начин на живот – не помагат на пушача да се откаже от вредния навик. Той е част от културното наследство и високите цени няма да помогнат.

Анализът на статистическите данни показва, че никотиновата зависимост не се дължи само на достъпността на цигарите в магазините, а зависи от културните ценности. Социологическо изследване, проведено сред британските имигранти в ЮАР, САЩ и Австралия, доказва, че стандартните методи за борба няма да помогнат, ако нацията има вековни традиции да пуши.

Децата се учат да пушат от родителите си, пише агенция БГНЕС.

Основната хипотеза, която се доказа, е следната: родителите, израснали в среда на пушачи и напуснали я, съзнателно или подсъзнателно предават тази ценности на своите деца. Следователно те съществено повишават риска техните деца да започнат да пушат благодарение на подкрепата или със съучастието на пушачите.

Оказва се, че тютюнопушенето е много по-разпространено в Англия, отколкото в други страни, но сред децата на британците и заминалите в Австралия британски имигранти този показател е почти еднакъв

В САЩ и в Австралия децата на емигранти от други страни пушат по-малко, отколкото децата, чиито родители са родени във Великобритания.

Най-яркият пример, отразяващ културните ценности, са имигрантите в Африка. Жените, чиито родители са имигрирали от Англия в ЮАР, пушат шест пъти повече, отколкото коренните жителки на тази страна. Върху тях силно е повлияло феминисткото движение.

Ситуацията в ЮАР има своите особености: въпреки че британските корени много често силно влияят върху риска от пушене, мъжете не са засегнати от тази тенденция. Причината за това вероятно се дължи на факта, че британците биват асимилирани в ЮАР, докато в САЩ и Австралия до голяма степен запазят своята културна идентичност.

Другата закономерност, която е установена, че пушещите родители оказват в еднаква степен влияние върху синовете. Докато при дъщерите в по-голяма степен оказва влияние майката.

Общото лечение не помага, твърят учените.

Решението да се сравнят именно тези страни е било продиктувано от факта, че икономиката им се е развивала почти аналогично, информацията за вредата от пушенето е еднакво достъпна за цялото население и всички говорят английски, а най-важното – всички тези държави имат една и съща политика. Тя е продиктувана от Световната здравна организация.

СЗО е лобирала за приемането на стандартни стратегии за борба с цигарите, с цел да се намали пушенето им в цял свят. По този начин властите искат да предотвратят смъртта на около 5 милиона души. В момента те отделят до 965 милиона долара за борба с тютюнопушенето, а ежегодният данък върху тютюневите изделия надхвърля над 167 милиарда долара.

Но резултатите от провеждането на тази политика ще станат видими едва след няколко поколения. От получените резултати следва, че намаляването на тютюнопушенето при родителите с 1 процентен пункт във Великобритания ще намали вероятността децата на британските имигранти да пропушат само с 0,1-0,5 процентни пункта.

За да ограничи пушенето, СЗО препоръчва да се прави мониторинг, да се финансират програми за отказ от пушене, да се забранят рекламите на цигарите и да се повишат данъците. Този комплексен пакет се предлага на всички страни.

Убедени сме, че политиката за борба с тютюнопушенето трябва да отчита и накрая и културните особености, а не да лекува всички страни от тютюнопушенето с едно хапче. Иначе резултат от борбата няма да има, твърдят Ребека Кристопулу и Дин Лилърд са икономисти от Университета Охайо. Тяхното изследване е публикувано в специализирания бизнес сайт Финмаркет.

Снимка: ilker