
Западнонилската треска отново в България през лятото на 2019 г.
Първи случай на Западнонилска треска в България за тази година. Заболяването е потвърдено при 60-годишна жена от Монтана, която е с възпаление на мозъка.
Информацията за БНТ съобщи проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, на 9 август 2019 г.
Пациентката, чийто материал изследвахме, лежи в болница в град Монтана, каза Каратанчев.
Вече е добре пациентката. В конкретния случай засягането на нервната система е преминало благоприятно. Вече има оздравяване, няма остатъчни явления. Когато се засегне нервната система от западнонилска треска са възможни усложнения, които може да са фатални при 10 до 20% от хората.
От 160 души, ухапани от комари, които носят вируса на западнонилската треска, възпаление на мозъка получава само един.
В Гърция смъртните случаи са повече от 50, в Сърбия – 45, в Румъния – 35.
Западнонилска треска (на латински: Encephalitis Nili occidentalis; на английски: West Nile fever) е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза), причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комарите и клинично се демонстрират с енцефалит.
До средата на ХХ. век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент.
Вектори на заболяването са комари от род Culex. Боледуват основно птици, но също така и хора, коне, кучета, котки, прилепи, скунксове, катерици, алигатори.
Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. Заболяването протича с признаци инфлуенца – треска, слузести изтечения от носа, възпаления на лигавиците. При по-тежките случаи се наблюдава възпаление на мозъка (енцефалит).
Смъртността при хората е ниска и в повечето случаи заболяването протича безсимптомно – 80% преболедуват без да показват клинична изява, а смъртността е в рамките на 10% от боледуващите с проявени клинични признаци. Резервоари на вируса са предимно птици и много по-рядко коне. При тях стадият на виремия е по-дълъг и позволява заразяване на нови вектори.
Пикови месеци за летежа на комарите в Централна Европа са от май до септември. В южния климат, характеризиращ се с високи температури, западнонилската треска може да се появи през цялата година. Европейските вектори са активни главно по време на тъмната част на денонощието, оставайки неактивни през деня.
Мигриращите птици са основен инструмент в разпространението на вируса в умерените области на Евразия по време на пролетната си миграция.
В Европа вирусът на западнонилската треска се ограничава в два основни вида цикли и екосистеми:
- силватичен (див) цикъл – обикновено възниква във влажните зони, богати с вектори и множество видове прелетни птици;
- синантропен (градски) – заразяват се домашните птици и комарите от видовете Culex pipiens и Culex modestus.
Снимка на комар от рода Culex: Фолкмар Бехер