10 октомври е Световен ден на психичното здраве.
Според данните на Световната здравна организация (СЗО) над 450 млн. души по света имат психични разстройства.
До 2020-та психичните разстройства ще се наредят сред първите 5 болести, водещи до загуба на трудоспособност.
Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %, съобщава Министерството на здравеопазването.
Статистиката показва, че в България по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата българи от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот.
Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства.
Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог, съветва д-р Христо Хинков, НЦОЗА.
При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите.
Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.
Световният ден за психично здраве се отбелязва на 10 октомври от 1992 г. с решение на Световната федерация за психично здраве и с подкрепата на СЗО.
Според данните на СЗО половината от всички психични заболявания започват на възраст до 14 години, но в много случаи не се изявяват и не се лекуват.
СЗО определя психичното здраве като “състояние на благополучие, с което човек реализира своите способности, може да противостои на обичайния жизнен стрес, работи продуктивно и дава своя принос в средата си”. То се определя от много социални, психологически и биологически фактори.
Снимка: Джил Уелингтън