СЗО: Прекомерна и ненужна употреба на антибиотици в България

антибиотици

Учените алармират, че прекомерната употреба на антибиотиците в България може да доведе до резистентност у българите.

Тревожна статистика посочва Световната здравна организация (СЗО) по повод началото на
Световната седмица, посветена на осведомеността за антимикробна резистентност и COVID-19. Според данните на офиса й от България в условията на пандемията от коронавирус се наблюдава прекомерна и понякога и ненужна употреба на антибиотици.

Учените алармират, че това може да доведе до резистентност на населението към медикаментите, което да се превърне в сериозна заплаха за здравето в световен мащаб. Само в България се увеличава приемът на антибиотици според експертите.

„От проучването, в което участваме, заедно с 27 държави – единствено България докладва повишаване на консумацията от порядъка на 20-30%, което е доста тревожно. В приема на азитромицин са наблюдава над 100 процента ръст“, обясни доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Центъра по заразни и паразитни болести.

„Засегнати от свръхконсумацията са групата на животоспасяващите антибиотици, които се използват за пневмонии при децата, язви и други. Това според експертите ще доведе до намалена ефективност. Азитромицин от групата на макролидите е антибиотик, който се понася добре от децата и досега се ползваше основно за бактериални инфекции в детска възраст. Ненужното лечение на COVID-19 с азитромицин всъщност заплашва здравето на нашите деца днес и в бъдеще“, предупреди доц. Иванов.

„Едва седем на сто от болните от COVID-19 в България имат нужда от антибиотик, но 75 на сто от заразените у нас са имали в терапията си поне един антибиотик“, допълни той притеснителната информация.

„COVID-19 не се лекува с антибиотици, защото тежко болните страдат от вирусна пневмония, а не от бактериална. Само в 7% от случаите на тежко боледуващи от COVID-19 има насложена върху вирусната и бактериална инфекция. Единствено тогава се прилагат антибиотици, и то в болница“, подчерта доц. Иванов.

В другите европейски държави намалява приемът на антибиотици заради повишеното ниво и мерки за хигиена, спазването на физическа дистанция и други, посочи Иванов.

„Да не се изписват антибиотици, без да има антибиограма и нужда от това. Да има една чувствителност по темата и хората да се интересуват от собственото си здраве. Както започнаха да се интересуват от страничните ефекти на ваксините срещу коронавирус, така да се интересуват какви биха били последствията от тази свръх употреба на антибиотици“, призова експертът Михаил Околийски от СЗО – България на пресконфереция в БТА на 18 ноември 2021 г.

„Ще се опитаме да мотивираме правителството да приеме Национална програма за антимикробна резистентност“, каза още доц. Околийски. Последствията от прекомерната употреба на антибиотици вече са фатални, допълни той.

По думите му, резистентността ще доведе до бъдеща невъзможност за третиране дори на леки инфекции, а повече българи ще умират от предотвратими заболявания.

„За лечение на пациенти с лека или среднотежка форма на COVID-19 в извънболничната помощ обикновено няма нужда от антибиотик“, каза още Иванов. „Ако вирусната инфекция премине в бактериална, то тогава пациентът ще има нужда от антибиотик и вероятно от болнично лечение.“

С тест за С-реактивния протеин (CRP) може да се установи дали инфекцията е вирусна или бактериална, посочи още той. По думите му, ако резултатът показва стойност над 100-130, инфекцията е бактериална.

Антибиотиците не могат да се използват за профилактика срещу вируси, включително и срещу вируса на COVID-19, допълни Иванов.

Антимикробната резистентност е една от 10-те големи заплахи за човечеството, подчерта доц. Михаил Околийски.

Снимка на антибиотици: Арек Соча / Pixabay