Пет милиарда потребители не са защитени от вредното въздействие на трансмазнините, предупреди СЗО.
Целта за елиминиране на индустриалните трансмазнини (трансмастни киселини), използвани в много потребителски храни, е доста далеч от постигането и пет милиарда потребители все още не са защитени от тези опасни продукти, предаде БТА, като цитира Световната здравна организация (СЗО).
Институцията си постави за цел през 2018 г. те да бъдат премахнати до 2023 г. В доклада си СЗО обаче е принудена да признае, че това „е непостижимо в момента“.
Трансмазнините „представляват огромни рискове за здравето, водещи до огромни разходи за здравните системи“, припомни генералният директор на организацията Тедрос Аданом Гебрейесус, цитиран в прессъобщение от 23 януари 2023 г.
Той призова „веднъж завинаги” да се сложи край на тези „токсични химикали, които убиват“.
Днес едва 43 процента от световното население има някакъв вид защита срещу тези продукти, които според СЗО причиняват сърдечни заболявания, водещи до 500 000 смъртни случая годишно.
От 60-те държави, които са въвели някаква форма на елиминиране на индустриалните трансмазнини, само 43 са възприели най-добри практики: или е въведено задължително ограничаване да не надхвърлят повече от два процента от мазнините във всички хранителни продукти, или има забрана за частично хидрогенирани мазнини.
Индустриалните трансмазнини се съдържат във втвърдени растителни мазнини като маргарин и пречистено масло (гхи), а също така в леки закуски, печени и пържени храни. Производителите ги употребяват, тъй като имат по-дълъг срок на годност и са по-евтини от други подобни продукти.
„Има определени региони по света, които не вярват, че проблемът съществува“, отбеляза Франческо Бранка, отговарящ за безопасността на храните в СЗО. Според него тези продукти имат алтернативи, които не са много по-скъпи.
В момента девет от 16-те държави с най-висок изчислен дял на смъртните случаи от коронарна болест на сърцето, причинени от прием на трансмазнини, не са одобрили препоръките. Това са Австралия, Азербайджан, Бутан, Еквадор, Египет, Иран, Непал, Пакистан и Република Корея.
„Честно казано, когато има трансмастни киселини, това убива хора и трябва да бъдат забранени“, казва Том Фрийдън, бивш ръководител на американските Центрове за контрол и профилактика на заболяванията и начело на инициатива, ангажирана с борбата срещу сърдечно-съдовите заболявания.
„Просто няма извинение една страна да не предприеме действия, за да защити населението си от този токсичен химикал, създаден от човека“, добавя той. „Можете да премахнете трансмастните киселини, без да променяте цената, вкуса или наличността на страхотни храни“.
СЗО посочи, че Мексико, Нигерия и Шри Ланка планират да вземат мерки през 2023 г.
„Ако бъде одобрена, Нигерия ще бъде втората страна в Африка и най-многолюдната, която ще въведе политика на добри практики за премахване на трансмазнините“, се казва в прессъобщението на организацията. Според СЗО нито една държава с ниски доходи все още не е въвела политика за най-добри практики за елиминиране на трансмастни киселини.
Мексико – където проблемът е повсеместен – „е на ръба да предприеме действия“, казва Том Фрийдън.
„Не можете да видите трансмазнините в храната си. Не знаете, че ги има. Ако получите инфаркт и умрете, може да не знаете кой го е причинил“, предупреди той, като изрази оптимизъм”, че светът „може да забрави трансмастните киселини“.
Транс-мазнините, срещани и като (частично) хидрогенирани, хидрогенизирани, хидрирани или втвърдени, са ненаситени мазнини, чиято структура е целенасочено променена, пише Уикипедия. Те са резултат от процеса хидрогениране, при който се добавя водороден атом, променящ естествената структура на растителната мазнина.
Използват се поради ниската им цена и високата им трайност. Подобряват вкуса, текстурата и срока на годност на продуктите, затова са и предпочитани от страна на производителите. Консумацията им носи риск за здравето и има данни, че увеличават нивата на лошия холестерол, намаляват нивата на добрия холестерол и не се разпознават от организма, поради което се отлагат по кръвоносните съдове.
Широко разпространени са в промишлеността (най-вече хранително-вкусовата). Откриват се в маргарини, солени изделия (напр. чипсове, снаксове, солети, крекери, тестени закуски), сладки изделия (вафли, бисквити, сладоледи, кексове, кроасани), а дори и в „неподозирани“ продукти като хляб или таратор под формата на напитка. В някои вериги за бързо хранене предлаганите картофки се пържат именно в хидрогенирани растителни масла.
Снимка на филия с маргарин: PublicDomainPictures / Pixabay