Анализ на ДНК разкрива, че скарлатината е съществувала в Америка преди идването на европейците.
Научно изследване опровергава дългогодишното схващане, че скарлатината е била пренесена в Новия свят от европейците след епохата на пътуванията на Христофор Колумб, пише БТА.
Учени под ръководството на Гуидо Валверде от института Eurac Research в Болцано, Италия, са открили ДНК на бактерията Streptococcus pyogenes в генома на около 800-годишна мумия от предколумбовата епоха, намерена в Боливия. Това ясно показва, че причинителят на скарлатината е присъствал в Америка векове преди пристигането на европейците.
Мумията, датирана между XIII и XIV век, е открита в Андите и е принадлежала на млад мъж от местното население. Благодарение на доброто съхранение на останките, изследователите са успели да извършат детайлен генетичен анализ, включително реконструкция на почти пълен геном на патогена.
Резултатите показват, че древният щам на бактерията е притежавал ключови гени, свързани със способността да причинява заболявания, макар и да се различава от съвременните варианти. Според учените този щам се е отделил еволюционно от други линии на бактерията преди около 10 хиляди години.
Откритието поставя под съмнение тезата, че всички тежки инфекциозни заболявания в Америка са били внесени от европейските завоеватели. Въпреки това остава неясно дали бактерията е достигнала континента с първите човешки миграции от Азия или е преминала към хората от местни животински видове.
Резултатите от това откритие са описани в списание „Nature Communications“ на 13 април 2026 г.
Скарлатината е заболяване, засягащо най-вече деца от 3- до 13-годишна възраст (децата до 6-месечна възраст са предпазени от антителата, придобити от майката), предимно в зимния период на годината. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети, пише Wikipedia.
Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Типично за това заболяване е развитието на регионални епидемии в обществени заведения, като сезонният пик обикновено се проявява през месеците от октомври до март. Инкубационният период е 1–12 дни, но най-често 2–4 дни. Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен.
Снимка на бактерия Streptococcus pyogenes: VeeDunn / Flyckr