Какво трябва да знаем за солта в хранителните продукти?
Материал за солта, с която ни тъпчат производителите на хранителни продукти, ни изпрати Калина.
Ето какво описва тя:
Солта винаги е била задължително-присъстваща на трапезата в семейството ми. Манджите на майка ми и бабите ми са се готвели със сол и това за никого не е представлявало проблем. Спорадичните опити изкуствено да се внесе в семейството идеята за ограничаване на солта в храната не са срещали радушна подкрепа.
Докато един ден, в пристъп на готварски ентусиазъм, не реших да си опека пилешки късчета. Мариновах ги в соев сос, след което ги наръсих щедро с готова подправка за пилешки пържоли и доволна ги хвърлих в тефлоновия тиган. Е, онова, което се получи беше наистина добре „овкусено”, но най-вече ужасно солено, дори за свикналия ми на повечко сол вкус.
И от този момента нататък започна драмата ми – не можех да си приготвя никаква храна с готови подправки, защото ако смесех две от тях – порядъчно консервирани със сол, ястието накрая се получаваше пресолено.
Готови бульони, готови подправки за скара или ястия, буквално всичките продукти на Maggi, Knorr и подобни – всичко е натъпкано със сол, така че не можеш да го комбинираш с друга готова подправка, защото тя също е натъпкана със сол.
Солта като консервант се ползва щедро в сиренето, кашкавала, всякакви консервирани меса или зеленчуци. В колбасите, особено в сушените меса буквално избива на кристалчета на повърхността. Давайки си сметка за всичко това, започнах да се превръщам едва ли не в ловец на безсолни хранителни продукти.
Замислих се как да обесолявам сиренето и ако с него е сравнително лесно, то как се обезсолява кашкавал примерно? Ами маслини? Такова чудо като безсолна или поне не-толкова-солена туршия съществува ли? Рецепта за консервиране на зеленчуци без щедрото им поръсване със сол?
В никакъв случай не искам да се превръщам в онези досадни и за мен самата индивиди, които без да бъдат питани, щедро съветват и раздават непоискани мнения, колко вредна била солта, колко вредно било едно или друго, как другите трявало да послушат великото им мнение и тутакси да ограничат солта в храната си до минимум.
Как да я ограничат обаче – не се коментира много… Не, не. Искам нещо простичко – да имам възможността да купувам подправки, каквито ползва всяка бързаща домакиня, но в тях количеството сол да е малко, така че аз да мога сама да преценя дали да досоля ястието или да си го ям по-безсолничко. Иска ми се сиренето, което ям, дори да е по-скъпо, но поне да не се превръща в гадна каша след като го обезсоля.
Иска ми се също да мога да хапна кашкавал, без после да пия вода с литри. Иска ми се да има повече обезсолени маслини. Иска ми се най-скъпите сушени колбаси да не са и толкова пресолени, че да не могат да се ядат буквално – все пак давам достатъчно пари за тях.
Иска ми се просто да имам избор – все пак българите, добре де – тези от нас, които живеят основно в големите градове, ядем една съвсем не толкова евтина храна. Съотносимо към доходите ни, естествено.
Снимка на солница: Бруно Глеч