София диша вредни нива азотен диоксид

София

Независимо изследване показва, че хората в София вдишват изключително вредни нива азотен диоксид.

Серия от целогодишни измервания на въздуха в София, проведени от „За ЗемятаЗа Земята“ демонстрират сериозно разминаване между официалните данни за замърсяването с азотен диоксид (NO₂) и реалната ситуация в различни части на града.

Доклад на екологичната организация показва, че в 19 от общо 27 избрани точки за изследване в столицата средногодишните стойности за 2021 г. са над законовата норма, съобщават от екологичната организация. Така те доказаха скритото замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид.

В същото време в нито една от официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в града няма отчетени превишения. Причина замърсяването да не бъде официално констатирано досега се корени в разполагането на автоматичните измервателни станции далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух. По този начин системата за мониторинг на качеството на въздуха подценява обективното замърсяване с азотен диоксид.

Данните от направените от „За Земята“ измервания показват нездравословно високи нива на азотен диоксид в много точки на град София, където има и висока концентрация на хора. Това са жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт. По-високо замърсяване с NO₂ се наблюдава в близост до натоварени улици и булеварди. Това не е изненадващо, тъй като основният източник на азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.

графика

10-те най-замърсени с вредно за здравето количество азотен двуокис, подредени от най-високи стойности към по-ниски, са:

  1. бул. „Александър Малинов“ в ж.к. „Младост“;
  2. Орлов мост;
  3. Сточна гара;
  4. пл. „Независимост“, наричан неофициално Ларго;
  5. бул. „Ситняково“;
  6. бул. „Ломско шосе“ / ул. „Република“ в ж.к. „Надежда“;
  7. бул. „Никола Мушанов“ в ж.к. „Красна поляна“;
  8. Зона Б-5 при бул. „Тодор Александров“;
  9. ж.к. „Красно село“ и
  10. „5-те кьошета“ в центъра на столицата.

„На база на резултатите от нашите измервания и анализи смятаме, че трябва да се предприемат бързи и ефективни мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха от транспорта. С тях ще се постигне намаляване на нивата както на фини прахови частици, така и на азотен диоксид“, пишат от организацията.

„Препоръчваме да се направят и повече измервания за установяване на горещите точки по отношение на NO₂ в София, преоценка на разположението на официалните станции, и ако е необходимо, поставяне на допълнителни такива за отчитане на замърсяването от транспорта“, допълнат те.

„Сравнени с официалните данни нашите резултати показат, че използваният от нас метод за измерване с дифузионни тръби подценява замърсяването с азотен диоксид, макар и грешката да е малка (под 25%). Следователно методът може да се използва като индикативен за измерване на замърсителя. Поради надеждността и ниската цена препоръчваме да се премине процедура по еквивалентност, с която използването на дифузионни тръби да се въведе като официален метод за измерване в
България по примера на Германия“, съветват от организацията.

Вдишването на въздух с висока концентрация на NO₂ може да раздразни дихателните пътища. Краткотрайните излагания на високи нива могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното излагане на повишени концентрации на NO₂ може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции и води дори до структурни промени в белия дроб. Хората с астма, децата и възрастните хора обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето.

„Необходими сериозни и спешни мерки от страна на Столична община за намаляване на замърсяването с азотен диоксид в София“, призовава „За Земята“. „Те трябва да са насочени към намаляване на употребата на моторни превозни средства с приоритет към ограничаване на най-замърсяващите такива. Трябва да бъдат осигурени и насърчавани възможностите за устойчива мобилност за всички възрастови групи. Нашите препоръки са усилията да са насочени както към ограничителни мерки, така и към такива, които стимулират алтернативите: най-вече използването на градски транспорт, последвано от споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед, тротинетка и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша. Наред с мерките, насочени към личната мобилност на гражданите, са нужни и такива за екологичната трансформация на бизнеси свързани с транспорт: куриерски услуги, доставки, автобусни превози, строителни и ремонтни дейности, свързани с употреба на МПС и други.“

Изглед от София: Виделин Николов / Pixabay