Проучване установи, че напредването на възрастта намалява развитието на раковите клетки.
Стареенето е един от най-големите рискови фактори за рак. Биологичните механизми, стоящи зад тази връзка обаче, все още не са ясни.
Всяка клетка в човешкото тяло се е специализирала за изпълнение на определени задачи и е необходима само да експресира определени гени. Генната експресия е процесът, чрез който специфични гени се активират за производството на необходима белтъчина или РНК.
Анализите на генната експресия са използвани за изследване на рак и стареене, но само няколко проучвания са изследвали връзката между промените в генната експресия в тези два процеса.
Обикновено здравата клетка може да се дели по контролиран начин. За разлика от тях старите или „спящи“ клетки са загубили способността си да се делят. С напредване на възрастта броят на стареещите клетки в телата ни се увеличава, което след това води до много свързани с възрастта процеси и заболявания.
Генетичните мутации, задействани от различни фактори като излагане на ултравиолетови лъчи, понякога могат да причинят размножаването на клетките неконтролируемо, а неконтролиран растеж на клетките е рак. Клетките често са в състояние да открият тези мутации и в отговор отиват да спят, за да спрат да се разделят.
Учени от Ливърпулския университет са провели изследване, в което са сравнили промените, които се случват по време на старостта, и генетичните промени при развитието на онкологични заболявания.
Специалистите са стигнали до извода, че процесите, протичащи в организма на възрастните хора, в някаква степен се неутрализират един друг.
По-конкретно, остаряването на тъканите е резултат не толкова от появата на нови мутации, а от забавянето на деленето на мутиралите клетки. Това на свой ред значително затруднява развитието на рака.
Една от причините телата ни да са се развили да имат стареещи клетки е да потискат раковите заболявания. Но тогава изглежда, че стареещите клетки се натрупват в състарените човешки тъкани и могат да допринесат за стареене и дегенерация. Важно е, че нашата работа оспорва традиционната гледна точка относно връзката между рака и стареенето и предполага, че процесите на стареене могат да възпрепятстват развитието на рака, казва д-р Жоао Педро Де Магалхаес, ръководител на проучването.
Докато мутациите се натрупват с възрастта и са основният двигател на рака, стареещите тъкани могат да възпрепятстват клетъчната пролиферация и съответно рак, обяснява той.
Така че имате тези две противоположни сили, мутации, водещи до рак и тъканна дегенерация, които го спъват. Това може да обясни защо в много напреднала възраст нивата на заболеваемост от рак са изключение и дори може случаите да намалеят, твърди докторът.
Нашите резултати подчертават сложната връзка между остаряването, рака и клетъчното стареене и предполагат, че в повечето човешки тъкани процесите на остаряване и стареенето действат в тандем, докато междувременно вредят на рака. Но са необходими още проучвания на тези механизми, подчертава ученият.
Резултатите от проучването, озаглавено Специфичен за човешката тъкан транскриптомичен анализ разкрива сложната връзка между остарването, рака и клетъчното стареене, е публикувано в специализираното издание Aging Cell на 27 септември 2019 г.
Снимка на старец край река: Кармен Камачо