Какво да правим, ако ни ухапе кърлеж?
С настъпването на пролетно-летния сезон ухапванията от кърлежи стават все по-сериозен проблем. „Голяма част от кърлежите, обитаващи парковете и градините у нас, разпространяват бактериални инфекции, заяви проф. Тодор Кантарджиев.
Един от най-лесните начини да се предпазим е с облеклото ни. Ако ни предстои пикник или престой на затревена площ, най-добре да сме облечени с панталони с дълги крачоли, чорапи и затворени обувки. За блузите важи същото – да са с дълги ръкави. Друг добър съвет е да се носят светли дрехи, защото по този начин виждаме ако сме полазени от кърлеж. Същото важи и за обувките.
При възможност е добре да се избягва сядането на трева, както и излизане извън обозначени пътеки.
Най-важният съвет от всички е след престой навън да огледаме внимателно тялото си и това на нашите близки. Не трябва да се пропускат места като косата, зад ушите, под мишниците, слабините, зад колената, около кръста и дори в пъпа. Също така е добре да се изкъпете веднага след като се приберете от разходка.
Най-важно е да запомним, че кърлежът трябва да се свали максимално бързо и по възможност от медицинско лице. Бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) препоръча пред БНР изваждането на кърлежа да става без мазане, без поливане с терпентин, олио, зехтин, без въртене наляво-надясно.
Ако сте решили да вадите кърлежа сами – вземете пинсети или някоя от техните разновидности, специално пригодени за вадене на кърлежи. Кърлеж се вади, като се хваща най-близо до кожата – там, където е хоботчето му, и се дърпа нагоре. Кърлежът не трябва да се върти. Ако се скъса хоботчето, то се изважда с чиста игла. Вадещият да внимава да не изцапа ръцете си. Най-хубаво е да се вади с медицински ръкавици и след изваждането на кърлежа да се дезинфекцират ръцете. Мястото, където е бил кърлежът, също се дезинфекцира, съветва проф. Кантарджиев.
Кърлежът, ако имаме тънка пинсетка, под коремчето се хваща неговото хоботче, с което се е забил в кожата, и се вдига нагоре. Ако нямаме такава, го хващаме под коремчето и дърпаме нагоре. Ако се скъса жилото, то се вади с чиста игла, която предварително сме нагряли, обясни проф. Кантарджиев.
Проф. Кантарджиев препоръча след това мястото да се дезинфекцира с йод, кислородна вода, спирт или концентриран алкохол.
Той препоръча и прием на единична доза антибиотик, но само след консултация с лекар, за да се избегнат бактериалните инфекции.
Ако сте заразени с конкретно заболяване, което се пренася от кърлежа, курсът на лечение е доста по-дълъг от седмица и се действа според конкретната обстановка.
Болестите, които пренасят кърлежите, са Лаймска болест (която не е установена в ранен стадий – ако не знаем, че сме ухапани или не сме се прегледали – може да стане хронична и труднолечима), Марсилска треска, Кримска-конго хеморагична треска, Хеморагична треска с бъбречен синдром, Кърлежов енцефалит, Ку-треска.
Няколко дни след ухапването наблюдавайте мястото. След 25-30 дни от ухапването, на човека може да се извърши серологично изследване за Лаймска болест с цел доказване на заболяване или не и предприемане на съответното специфично лечение. Такива изследвания се извършват в Националния център по заразни и паразитни болести.
Мястото на ухапване трябва да се наблюдава за зачервяване, което се появява от 5 до 10 дни до месец. Ако е с диаметър поне 4-5 см и нараства бързо, без сърбеж и затопляне на кожата, това е един от симптомите на Лаймска болест. Други симптоми, за които трябва да внимаваме, са субфебрилна температура, увеличени лимфни възли и общи грипоподобни оплаквания.
Друга инфекция, която се предава от кърлежи, е Марсилска треска. Тя започва с внезапно повишение на температурата, главоболие, болки в мускулите и ставите, тъмно петно на мястото на ухапването и дребен обрив по дланите и ходилата.При тези случаи незабавно трябва да потърсите лекарска помощ.
Кърлежът можете да занесете в Центъра по заразни и паразитни болести за изследване за лаймска болест. Тя също се лекува окончателно с антибиотици.
Изваденият кърлеж се гори, освен ако не го занесете в Центъра по заразни и паразитни болести, за да бъде изследван. Специалистите съветват да се изследва самият ухапан, а не само кърлежът. И двете изследвания се заплащат от пациента.
Вижте и съветите на главния асистент в НЦЗПБ Ива Трифонова и специалиста по инфекциозни болести д-р Василка Зарчева, излъчени по Bulgaria ON AIR на 17 май 2022 г.
Снимка на кърлеж: Том Сийпрат