Човек поема средно по 120 хиляди пластмасови микрочастици годишно.
Хората ядат и вдишват десетки хиляди пластмасови микрочастици всяка година.
Това показва анализ, повдигнал въпроси за това как пластмасовите отпадъци могат да повлияят пряко на нашето здраве.
Микропластмасите – малки пластмасови парчета, отделящи се от изкуствени продукти като синтетични дрехи, автомобилни гуми и контактни лещи – са сред най-разпространените материали на планетата. Те са открити на някои от най-високите ледници в света и на дъното на най-дълбоките океански падини.
Няколко предишни проучвания показват как микропластиката е навлязла в хранителната верига на човека, включително и миналогодишно, което разкри участието в нея на почти всички основни марки бутилирана вода.
В проучването, публикувано в изданието Environmental Science and Technology на 5 юни 2019 г., канадските учени анализират стотици набори от данни за микропластично замърсяване и ги сравняват с типичните хранителни навици на американците.
Според изследователите средно човек поема между 74 000 и 121 000 микропластични частици всяка година в зависимост от възрастта и пола. Хората, които пият само бутилирана вода, могат да погълнат допълнително 90 000 микропластмаси годишно.
Като се вземе предвид мръсният въздух, което вдишваме, тази цифра нараства до 121 000 частици – еквивалентно на над 320 частици на ден.
Изследването, ръководено от д-р Киран Кокс от Университета на Виктория в Канада, е първото по рода си проучване, което оценява приема на пластмаса от човека.
Авторите подчертават, че техните цифри са приблизителни. Количеството пластмаси, консумирано от даден индивид, зависи до голяма степен от това къде живее и какво яде.
Изследователите прегледали 26 предишни проучвания, в които се разглеждат количествата микропластични частици в риба, миди, добавени захари, соли, алкохол, чешмяна и бутилирана вода и въздух.
Микропластичните частици с диаметър по-малък от 130 микрометра имат потенциала да се преместват в човешките тъкани и да задействат локализиран имунен отговор.
Алистър Грант, професор по екология в университета на Източна Англия, заяви, че няма доказателства, че идентифицираните в проучването пластмасови частици представляват “значителна опасност за човешкото здраве”.
Грант, който не е участвал в изследването, добавя, че е вероятно само малък процент от вдишаните частици да достигат до белите дробове.
Авторите на проучването твърдят, че са необходими повече изследвания, за да се разбере по-добре колко микрочастици достигат до белите дробове и стомаха и каква опасност създава това.
“Най-ефективният начин за намаляване на консумацията на микропластмаси от хора вероятно ще бъде намаляване на производството и използването на пластмаси”, казват те, цитирани от агенция БГНЕС.
Снимка на пластмасови отпадъци: Юлита