Червеният лук кара раковите клетки да се самоунищожават.
В борбата с рака учените залагат на червения лук заради уникалния му състав.
Учените по-специално се заинтересуваха от веществото от класа антоциани, отговарящо за характерния цвят на този зеленчук. Изясни се, че то забавя разпространението на туморите.
Лукът като суперхрана все още не е добре изследван. Но червеният лук съдържат една от най-високите концентрации на кверцетин – вид флавоноид, сравнено с останалите храни по света.
Като цяло противораковият ефект се постига от това, че лукът активира биологичните механизми, които принуждават раковите клетки да се самоунищожават.
„Проучването разкри, че червеният лук има не само високи нива на кверцетин, но също така и големи количества антоцианин, което обогатява пропиляващите свойства на кверцетиновите молекули“, обяснява докторантът Абдулмонем Мурайян, водещ автор на изследването.
„Антоцианинът играе важна роля за осигуряване на цвят на плодове и зеленчуци, така че има смисъл червеният лук, който е с най-тъмен цвят, да има най-голяма борба с рака“, допълва той.
Веществата в червения лък създават крайно неприятна за туморите среда, нарушават се връзките между раковите клетки, които води до потискането на заболяването.
Учените са обработвали клетки на рака на чревния такт с кверцетин, който бе получен от пет вида лук.
Най-ефективен бе именно червеният лук, въпреки че всеки вид лук въздейства върху рака.
„Открихме, че лукът е отличен за унищожаване на раковите клетки“, каза още Мурайян. „Лукът активира пътища, които насърчават раковите клетки да претърпят клетъчна смърт. Те насърчават неблагоприятна среда за раковите клетки и нарушават комуникацията между раковите клетки, което инхибира растежа.“
„Следващата стъпка ще бъде да се тестват възможностите за борба с рака на лука при опити върху хора“, каза Мураян.
Резултатите от това проучване, което изследва излагане на ракови клетки на дебелото черво в директен контакт с кверцетин, извлечен от петте различни разновидности лук, са публикувани в специализираното медицинско издание Food Research International през юни 2017 г.
Снимка: Смабс Шпуцер