Както за много заболявания, така и за хепатит С няма точна статистика колко българи е повалил. Прилагайки обаче епидемиологични данни от региона, може да се смята, че близо 100 000 души са заразени с вируса му. От тях по-малко от 2000 годишно се изследват за болестта, а тя се открива у близо 1000 българи на година.
Хепатит С е сериозно заболяване с огромно социално значение, тъй като голяма част от заразените не се лекуват. А при тях съществува съществен риск за развитие на цироза или рак на черния дроб.
Недиагностицирането и нелекуването на болните с хепатит С (срещу него годишно терапия започват около 300 души) е фатален проблем. То струва огромни средства на обществото – под формата на директни разходи за лечението на цироза или рак на черния дроб и индиректни – от загуба на работоспособност, заявяват лекари, читирани от в-к Труд. И добавят, че затова е необходима национална програма, финансирана от държавата. Само така активно ще се откриват хората с хепатит С. И ще бъдат адекватно насочени към нужното лечение.
Голяма част от хората с хронични вирусни хепатити преминават без преболедуване с остра инфекция (с типичното пожълтяване, потъмняване на урината и престой в болница). Възможно да сте заразени с хепатит С, ако:
– ви е правено кръвопреливане преди 1990 г., когато все още е нямало маркери за определяне на хепатит С (за В е имало).;
– сте претърпели голяма оперативна интервенция или по-сериозна от кариес стоматологична манипулация. Тук не са виновни зъболекарите, а техните инструменти, които въпреки стерилизацията понякога могат да предадат хепатит С.;
– взимате наркотици. Най-големият дял на болните с тази инфекция обаче са активните наркомани. А понякога само с едно пробване на дрога може да си докарате болестта. Не е задължително даже да сте приели наркотика по венозен път;
– те правили манипулации, които нарушават човешкото тяло – като маникюр, педикюр, татуировка, пиърсинг и др., те също могат да заразят с хепатит С. Защото има възможност вирусът чрез кръв или лимфа по инструментите да пренесе болестта на следващия клиент. Поставянето на обеца на езика например лесно води до заразяване.
Съвременното лечение на хепатит С е с пегилиран интерферон и антивирусни средства. Комбинацията е изключително ефикасна и повечето от пациентите се излекуват напълно.
Лечението на хепатит C се поема изцяло от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в момента. В миналото обаче броят на лекуваните пациенти беше неправомерно ограничаван, което доведе до листа на чакащите и до забавяне на началото на лечението с 1-2 години, напомниха лекари.
Те са категорични, че това в никакъв случай не бива да се допуска отново. А напротив – да се планират средства за диагностика илечение на повече болни. Само така ще се предотврати плащането на огромни разходи впоследствие, когато оставените без терапия болни развият цироза или рак на черния дроб. Модерната терапия води до пълно излекуване.
По заболеваемост сме по-близо до южните държави, отколкото до източните европейци. Дори и да се сравняваме по генотиповете на хепатит В и С. А честотата отговаря на тази в балканските страни. Видът В е по-разпространен, защото по-лесно се предава. Това става по полов път. А и той се намира в много по-голяма концентрация в слюнката и всички биологични течности. Затова може да бъде пренесен и от целувката. Хубавото е, че срещу инфекцията съществува ваксина. Затова е добре новородените да се имунизират.
В България се провежда лечение, което напълно отговаря на международните консенсуси (това са препоръките за добра медицинска практика). Срещу хроничен хепатит С се предвижда шестмесечно или едногодишно лечение с интерферони (и най-вече пегилиран). Става дума за инжекции, които се поставят един път седмично. Лечението се комбинира с противовирусното средство рибавирин. Комбинираната терапия е по-ефективна от монотерапията. А най-важното е, че може да се постигне пълно излекуване на пациентите. Понякога инфекцията рецидивира след известно време, но общо взето при много строгия подбор излекуването достига 80%. При някои хора се наблюдава пълно изчистване, което се доказва с изследвания на 6 месеца или една година.
Снимка: sxc.hu