Дишането при мъгла е опасно за хората с дихателни проблеми, предупреждават експерти.
Дните с мъгла са опасни най-много за хората с вирусни инфекции или с дихателни заболявания. Това каза за агенция Фокус проф. Камен Плочев, д.м.н., ръководител на Първа клиника по инфекциозни болести във ВМА.
Рискът идва оттам, че една мъгла представлява силно кондензирана и студена водна пара, която се разстила до почвата, т.е. на нивото, на което дишаме. Около самите водни частици обаче се събират други твърди прахообразни частици, а също вируси и бактерии. Човек диша тази конгломерация от вода, прах, вируси и бактерии, като прахът подпомага по-лесно да се разрани лигавицата на горните дихателни пътища и съответно да проникнат вируси и бактерии.
„Твърдите частици “пробиват” нежната лигавица на горните дихателни пътища и дават възможност за много по-лесното проникване на вируси и бактерии“, обясни проф. Плочев.
Към тази рискова картина се добавя още един опасен фактор – простудният, тъй като външната температура е едва 0° до -2°. Това означава, че имунитетът намалява, защото кръвта се отдръпва от крайниците и се стига до болестни състояния.
„Т.е. мъглите подпомагат развитието на острите респираторни заболявания, които масово циркулират в момента, и осигуряват възможност за по-лесната атака на организма от страна на грипните, парагрипните инфекции, от адено- и риновирусите“, обобщи инфекционистът.
При мъгла се усложнява и състоянието на пациентите с пневмония, астма или ХОББ.
„В това време с мъгла съветвам хората с хронични белодробни заболявания и тези, които знаят, че слабото им място са дихателните пътища, да си стоят у дома“, отсече проф. Плочев. „А ако се налага да излизат, да е за кратко – от входната врата до таксито, градския транспорт или колата, и то с шал през устата. Но да не го държат дълго време, защото върху плата се натрупва воден слой, който е много благоприятна среда за поддържане живота на вирусите и бактериите.“
Как още мъглата се отразява на здравето?
Мъглата “попива” всички отрови от въздуха дим, прах, серен двуокис. Те се наслагват във водните частици и заедно с азотните съединения и бензиновите пари образуват вредния смог, който се стеле в големите градове. При поемането му в организма влизат отрови и силно се затруднява дишането на хората с белодробни проблеми, отключват се пристъпи на астма.
„Когато мъглата попадне в белия дроб тя нарушава целостта на епитела на белодробната тъкан. По този начин тя уврежда клетката и навлизането на вируси и бактерии се улеснява“, обясни за БНТ д-р Мария Николова, общопрактикуващ лекар. Така хората много по-лесно се разболяват от грип и различни белодробни заболявания. Особено уязвими са кърмачетата и малките деца, които е най-добре да не се извеждат в мъгла.
„Мъглата въздейства и върху психиката на хората. Обостря депресиите, действа подтискащо, развива фобии и страхове“, допълни д-р Николова. Влажното мъгливо време има лошо въздействие и върху костите и ставите и затова плекситите и болките в гърба силно се изострят.
„Има професии, при които няма как да се избегне мъглата. В този случай е добре да се приемат топли течности, от време на време да се влиза при нормална стайна температура, което подпомага адаптацията на организма“, обясни д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. „При мъгла е най-добре с плътен шал да покриваме лицето и да дишаме през носа. Ползите са две. Носът е естествен филтър за вредните частици, а освен това той овлажнява и затопля въздуха, който вдишваме. От мъглата можем да избягаме и като се качим по-високо в планината, на Витоша например. Там, над пелената от мръсен градски смог е слънчево и престоят е приятен и здравословен.“
Снимка на градска мъгла: alba1970 / Pixabay