На Солницата са произвеждали и бира преди 6500 години.
През 2026 г. са намерени свидетелства, че в най-стария солодобивен и градски център в Европа Провадия-Солницата (5600 – 4350 г. пр. Хр.) се е произвеждала бира. Това каза ръководителят на разкопките акад. Васил Николов, който представи пред журналисти находките, открити от екипа през настоящото лято, цитиран от БТА.
По думите му това вероятно е първото производство на това питие по нашите земи, а не е изключено и в цяла Европа. Николов уточни, че върху откритието е работила ботаничката Елена Маринова. Открит е разполовен съд с класове двузърнест лимец, прораснали по начин, по който се получава малц. Съдът е открит в проучвана къща, изгоряла при пожар. Смяташе се, че производството на бира започва през Бронзовата епоха в Предна Азия и Египет, но сега имаме първите доказателства, че тук са правили пиво от преди около 4500 години пр. Хр., каза още Николов.
При проучването на част от изгоряла двуетажна къща от по-ранна фаза на късния халколит, датирана около 4500 г. пр. Хр., беше открита много важна находка от овъглено зърно. На пода на първия етаж лежаха две обърнати с устието надолу сравнително малки керамични паници. След внимателното вдигане на самите съдове, под тях се оказа запазено в изключително добър вид съдържанието им от овъглено зърно в класове, съобщават археолозите от екипа на солодобивният и градски център Провадия-Солницата в съобщение от 8 септември 2026 г.
Спешната консултация с известния специалист по палеоботаника д-р Елена Маринова-Волф (Германия) даде изненадващ резултат. Според д-р Маринова класовете зърно са от двузърнест лимец (най-често засявания тогава вид пшеница) и най-важното – житните зърна в тях са покълнали. Това означава, че са били накиснати във вода с цел получаването на малц за производство на бира!
Употребата на тази напитка в късната праистория е известна от Близкия Изток, но за първи път имаме конкретно и доста ранно доказателство за това в българските земи. Превръщането на лимеца в малц (и респективно в алкохол) се осъществява в резултат на сложни технологични процеси, за протичането на които е необходимо първоначалното му накисване във вода за минимум 4-5 дни – т.е. находката от съдовете е резултат от целенасочена обработка.
Лимецовото зърно е жив организъм и неговото нормалното водно съдържание – 11-12%, обезпечава поддържането на жизнените функции на зародиша в състояние на покой. При накисване, влагосъдържанието се повишава до около 42-44%, което дава възможност на зародиша да се активизира, съответно наличните ензими да започнат превръщането на нишестето от зърното в прости захари, необходими на за покълване. Именно това въздействие върху резервните вещества в зърното е умело използвано от човека при производството на малц, т.е. чрез накисване и освобождаване на необходимите за алкохолна ферментация захари започва процесът на производството на напитката, която вероятно е използвана с психотропна цел в обредността.
През лятото археолозите са продължили да проучват къснохалколитни домове – отпреди около 4500 години пр. Хр. Едният от тях е с размер около 35 квадратни метра, но за пръв път е станало видно, че къщата е имала и доста голямо мазе. Виждат се ясно дупките за стълбовете, с които е изградена двуетажната къща, подът на първия етаж обаче е огънат като корито, отдолу явно е имало маза, обясни Николов.
Акад. Николов припомни, че всички открити домове в центъра на Солницата са дву- и триетажни. На първия хората са съхранявали богатството си, т.е. солта, на втория се е помещавало домочадието.
Късният халколит е период с много богата материална култура и тези хора са били богати, разказа още Николов. Той показа открит през настоящата година напълно запазен съд, който е бил калъп за сол. Отново са намерени и по-малки калъпчета, чрез които древните са получавали солни кюлчета, които са купували клиентите. По думите на Николов калъпите са били с различен „номинал“ и са били в употреба между 4700 и 4350 години пр. Хр. Солта е играла ролята на пари, посочи ученият. Той не изключи вероятността тя да е изпълнявала тази задача и преди 4 700 година преди новата ера, но няма директни доказателства как е била изнасяна, най-вероятно това е ставало с чували.
Сред находките от това лято е и странен изгладен камък с две дупки, плосък от едната и издут като полусфера от другата страна. Има такива находки в Южна България от късния халколит, но те са редки и са без дупки, посочи Николов. По думите му се смята, че с помощта на тези особени камъни са се правели керамичните съдове, защото тогава хората не са познавали грънчарското колело, но все пак са разполагали с изящни и богато украсени съдове.
Ръководителят на разкопките показа и особен съд, приличащ на гевгир. Според него обаче древните не са го ползвали за прецеждане, а за да бият масло.
През сезона са открити отново и много върхове на стрели, които свидетелстват, че живелите в Солницата ненапразно са вдигнали първите в Европа крепостни стени. Намерени са още връх на копие, както и кремъчно заострено парче, което вероятно е било кинжал за близък бой.
Редом със свидетелствата за военна агресия, археолозите отново са намерили и фигури от кост и керамика, които разказват за религиозно-митологичната система на древните. По думите на Николов тя се е различавала от вярванията на останалите хора от него време и това се е дължало отново на това, че са се занимавали с производството на сол. Той припомни, че в района са намерени много обредни ями, но фигурите на Богинята майка са малко. Тя е покровителка на земеделците и скотовъдците, производителите на сол явно са търсили други закрилници, посочи ученият.
През тази година в почти всички проучвани къщи имаме фрагменти от мазилката, които са били изрисувани, каза още Николов. По думите му за стенописите са ползвани различни цветове, но какво са представлявали няма как да се каже. В едната къща е открит дървен стълб, облицован с мазилка с червена боя върху нея, но състоянието е лошо и не е ясно каква е била рисунката.
Тъй като хората в селището са били богати, са можели да си позволят да наемат майстори, които да им строят къщи на по няколко етажа и да ги украсяват, коментира ученият. По думите му и за добива на сол също са ползвани работници от околните села. В укрепеното селище са живели около 400 души с децата, няма как те да са се справяли и с производството, и със сделките със солта, и с изхранването, и с поддръжката на крепостта, значи е имало наемна работна ръка, изтъкна Николов.
Той представи подробности и за откритията, свързани с резиденцията на тракийския аристократ, която на практика е издигната върху праисторическото селище. Праисторическата селищна могила е с височина около девет метра, а нагоре – с височина около 13 метра, е надгробната могила. Хронологическата разлика между тези две части е около четири хиляди и триста години.
Николов посочи, че проучванията на тракийския период на обекта през тази година са показали, че аристократът е разделил могилата с масивна стена, която отчасти е разкрита. Тя е с висока каменна основа, върху която са били наредени непечени тухли. Имало е и висока порта, която археолозите почти са разкрили. От едната страна на стената е открита една къща, там е намерен и гробът, част от който все още е в неразкопаната част на могилата. Другата част от площта е покрита с обредни ями.
Точно върху кирпичената стена е открита и бяла замазка от специална фина глина и каолин, върху която е имало рисунки. Тайната на тези украси обаче археолозите ще проучват през следващите години. С открития стенопис не мога да намеря паралели, допълни Николов. По думите му от първи век пр. Хр. до сега няма подобни открития.
При разкриването на гроба, врязан в проучваните останки от постройките на тракийския аристократ, археолозите откриват, че върху единия от камъните има рисунки. Тези камъни са донесени отдругаде, не са дялани тук, бе категоричен Николов. Самият камък с графитите е положен вертикално, така че рисунките са на една страна. По думите на археолога, който ги е правил, вероятно е дълбал и с нож. Вижда се обаче, че е нарисувал елен и две сърни. А отдолу има и друго неясно изображение, което би могло да е кон. Никой обаче не може да каже нито от къде са донесени камъните, нито какъв е бил художникът, издълбал странните силуети.
Снимка: Провадия-Солницата