Човешката реч предизвиква по-голям страх у животните отколкото лъвският.
Със своите лапи с остриета, управлявана от пулсираща маса от чисти мускули, остри очи, ловки рефлекси и смазващи челюсти, лъвовете със сигурност не са хищник, с когото повечето животни имат интерес да си играят. Особено като се има предвид, че те притежават и интелигентността да ловуват на глутници, съобщи БГНЕС.
„Лъвовете са най-големият групов сухоземен хищник на планетата и затова би трябвало да са най-страшните“, заявява природозащитникът Майкъл Клинчи от Западния университет в Канада.
Но в над 10,000 записа на диви животни в африканската савана 95% от наблюдаваните видове реагират с много по-голям ужас на звука на съвсем различен звяр. Това животно дори технически не е върхов хищник. Това сме ние – хората.
„Страхът от хората е вкоренен и широко разпространен“, казва Клинчи. „Съществува идеята, че животните ще привикнат към хората, ако не бъдат ловувани. Но ние показахме, че това не е така.“
В експериментите си екологът от Западния университет Лиана Занет и колегите й пускат серия от вокали и звуци на животните на водопой в националния парк „Голям Крюгер“ (Greater Kruger) в Южна Африка и записват реакцията им.
Тази защитена зона е дом на най-голямата останала популация от лъвове (Panthera leo) в света, така че останалите бозайници са наясно с опасността, която представляват тези хищници.
Изследователите излъчват звуци от човешки разговори на местни езици, включително цонга, северно сото, английски и африканс, както и звуци от човешки лов, включително лай на кучета и изстрели. Пускат и звуци на лъвове, които общуват помежду си.
„Ключовото е, че лъвските вокали са с ръмжене, което наподобява “разговор”, а не с рев един на друг“, обяснява Клинчи. „По този начин лъвските вокализации са пряко сравними с тези на хората.“
Все пак не всички от участниците в експеримента оценяват усилията на изследователите.
„Една вечер записът на лъва толкова разгневи един слон, че той се нахвърли и просто разби цялото нещо“, спомня си Занет, визирайки настройката на камерата.
Почти всички 19 вида бозайници, наблюдавани при експериментите, са били два пъти по-склонни да напуснат водоемите, когато са чули разговор на хора в сравнение с лъвове или дори ловни звуци. Бозайниците включват носорози, слонове, жирафи, леопарди, хиени, зебри и свине.
„Най-голям страх предизвикваше именно чуването на човешка вокализация“, пише екипът в статията си, „което предполага, че дивите животни разпознават хората като истинска опасност, докато свързаните с тях смущения, като лай на кучета, са по-малки заместители.“
Това не е добре за и без това намаляващите популации на много саванни видове, включително и на жирафите. Както сочат предишните изследвания на екипа, продължаването на страха само по себе си може да намали популациите на хищните животни в продължение на поколения.
Биолозите, занимаващи се с опазване на природата, може би ще успеят да използват това знание, за да помогнат и на тези видове. Чрез възпроизвеждане на човешки разговори в районите с известно бракониерство в Южна Африка те се надяват да държат на безопасно разстояние застрашения южен бял носорог.
„Мисля, че разпространението на страха сред бозайниците в саваната е истинско доказателство за въздействието на човека върху околната среда“, казва Занет.
„Не само чрез загубата на местообитания, изменението на климата и изчезването на видове, което е важно. Самото ни присъствие в този пейзаж е достатъчен сигнал за опасност, за да реагират те наистина силно. Те се страхуват до смърт от хората, много повече от всеки друг хищник.“
Проучването е публикувано в „Current Biology“ на 5 октомври 2023 г.
Снимка на лъв: 12019 / Pixabay