Специална селекция на Топ 10 традиционни български сортови вина с изключителни качества, дълбоко свързани с природата, историята и културата.
Университетът по хранителни технологии (УХТ-Пловдив) подготви специална селекция на топ 10 автентични винени сортове с изключителни качества, дълбоко свързани с българската природа, традиции, история и култура. Селекцията е представена на 16 октомври 2026 г. на конференция „Българските храна и вино – ключов фактор за развитието на туризма и конкурентноспособността на дестинацията“, организирана от Националния борд по туризъм с институционалното партньорство на Министерство на туризма.
1. МАВРУД – емблематичен червен винен сорт, известен от дълбока древност. Един от основните автохтонни сортове на България. Узрява късно — в района на Пловдив и Асеновград в края на септември и началото на октомври. Разпространен и намерил добри условия и в други региони от Тракийската низина – Свиленград, Панагюрище, Нова Загора. Силните страни на сорта са богатството на ароматни асоциати и големият потенциал за развитие при отлежаване. Най-награждаван сорт в престижни винени конкурси, единственият български сорт с 4 златни медала от Decanter.
2. ШИРОКА МЕЛНИШКА ЛОЗА – много късно зреещ стар местен (автохтонен) червен винен сорт, свързан исторически с Мелнишкия микрорайон (тероарно зависим). Счита се за „най-българския“ сорт, който не се открива в други страни, устойчив на засушаване и високи температури. Виното се отличава с по-ниска концентрация от Мавруда. Типично вино с високо съдържание на танини и по-ниско на антоциани, подходящо за отлежаване.
3. ГЪМЗА – характерен стар местен червен винен сорт. Разпространен е главно в Северна България, но има синоними (напр. Кадарка) и в Европа. Наричан е „северният контрапункт на Мавруда и Широката мелнишка лоза“. Виното е ярко рубинено, не толкова тежко и мощно, колкото деликатно и елегантно, свежо и плодово, подходящо за пиене без стареене в дъб. Decanter 2025 е „златната година“ за Гъмза – първи златни медали, а на Decanter 2026 – още 2 броя.
4. ЧЕРВЕН МИСКЕТ (КАРЛОВСКИ / БРЕЗОВСКИ МИСКЕТ, СИНЯ ТЕМЕНУГА във Врачанско) – наричан „скритият диамант“ стар местен винен сорт, отглеждан от незапомнени времена единствено по българските земи (автохтонен сорт). Има насаждения главно в Подбалканската долина. Генетично е различен от други мускатови сортове, като: Врачански / Варненски / Кайлъшки / Сунгурларски / Сандански мискет. Гроздето на Червения мискет е със светло месо и розова до червена кожица, с отчетлив свеж плодово-мускатов нос. Използва се за производство на бели или оранжеви вина.
5. ДИМЯТ – доминиращ до средата на миналия век родовит стар местен бял винен сорт, късно зреещ, разпространен в Източна България и Черноморието. Виното е с характерен сламено до златисто жълт цвят. Притежава добър потенциал за съвременно свежо българско бяло вино. Добре направеното вино не се нуждае от много дъб. Използва се също за производство на винен дестилат и ракия. Decanter 2026 е „златната година“ за Димят – първи златен медал за български бял сорт.
6. ПАМИД – свързан с древното тракийско лозарство много стар местен червен винен сорт. В миналото е бил най-разпространения сорт в България и на Балканите, днес се среща у нас главно в Тракийската низина. Отличава се с тънка и крехка червена до тъмночервена кожица на зърната, сочно и хрупкаво месо и хармоничен вкус – може да се консумира и като десертно грозде. Подходящ сорт за млади, летни розови или леки и свежи плодови червени вина.
7. ВРАЧАНСКИ МИСКЕТ – съчетаващ силен сортов аромат с добра свежест бял винен сорт, който с успехите си на българския пазар насърчи производителите да се обърнат отново към винификацията на местни сортове. Отглеждан от дълги години в района на Северозападна България, където има подходящи климатични условия и утвърдени традиции за производството на вино от този сорт. Вино от Врачански мискет печели първия сребърен медал за български бял сорт на Decanter 2018.
8. МЕЛНИК 55 (РАННА МЕЛНИШКА ЛОЗА) – червен селекционен винен сорт, разработен като по-рано зреещ вариант за района на Мелник. Тероарно ориентиран успешен опит да се наследи характерът на Широката мелнишка лоза, но да се преодолее проблематичното й късно узряване. Вината са наситени, плътни и екстрактивни, с плодово-билкови ароматни нотки. Притежават отлична структура и голям потенциал за отлежаване в дъбови бъчви. Това е сортът, който носи първия златен медал за български сорт от Decanter през 2019.
9. РУЕН – късно зреещ червен винен сорт, по-интересен отколкото известен. Създаден е чрез кръстосване на Широка мелнишка лоза и Каберне Совиньон с цел получаването на по-концентрирани вина. Среща се по долината на река Струма. Интензивният тъмночервен цвят и богатият екстракт, съчетани с фенолна зрялост, свежа киселинност и аромат на черни и горски плодове, правят вината подходящи за консумация докато са млади, но високото съдържание на антоциани и танини дава възможност и за по-продължителното им отлежаване.
10. РУБИН – късно зреещ, хибриден червен винен сорт, един от често награждаваните български сортове в класациите на Decanter – като червено вино или розе. Създаден е чрез кръстосване на Сира (Шираз) и Небиоло. Разпространен е както в Южна, така и в Северна България. Дава наситени, плътни и ароматни, екстрактивни, тъмно рубинено червени вина. Притежава голям потенциал за развитие при отлежаване. Представлява мощна алтернатива на пикантния мелнишки Руен.
Колаж: Anja cocoparisienne / Pixabay